Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?

"Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?" Всеки трябва да направи своя избор, но искам да спомена нещо: Ако вземем за пример една от световните сили Германия., тя ще затвори последните си атомни електроцентрали през 2022, с което ще стане първата индустриална сила, която се е отказала от ядрената енергетика. До 2022 година се планира разширяване използването на алтернативни източници на енергия и изграждането на необходимите електропроводи. Ядрените централи, особено тези с трето и по-високо поколение  реактори са сигурни и то много сигурни. Белене ще е с 4 степенна система за сигурност, което би я направило още по-сигурна, но имаме ядрени отпадъци, какво правим с тях? Всяка монета има две страни. Как искаме да се развиваме? Природата реално ни е дала всичко - имаме слънце, вятър, вода - прекрасни начини за набавяне на електроенергия без рискове за за никой. Ще кажете - луди еколози, с техните вманиачени идеи... Да, ама не. Всеки от нас трябва да е еколог. Във всеки момент трябва да мислим как можем да живеем в хармония с природата, така че да не вредим. Ние не искаме да решим проблемите си, а само да ги прикрием - да заровим ядрените отпадъци, да заровим въглеродния диоксид под земята. Вземаме от земята нещо и ѝ се отплащаме с боклуци. Ако вие полагате усилия във вашата работа, така че да направите колегите ви и шефът ви горди от това и същевременно шефът ви каже - "Браво моето момче/момиче, прекрасна работа - сега този месец плащам 1 тон битови отпадъци", как ще реагирате? Е, така реагира и земята на нашите действия. Ние я приемаме като нещо, което трябва да използваме, а не да живеем в хармония. Ние съзнателно вървим срещу нашата еволюция. Единствената поука от историята е, че не се учим от нея! Нека всеки направи своя собствен избор в неделя, защото както казах монетата има две страни, може изобщо да не съм прав и земята да е място за отпадъци, разврат и инволюция. Ако ние така я възприемаме, то тя е такава. Ние правим средата около нас такава каквато искаме да е! Нека не забравяме, че една малка човешка стъпка, може да предизвика огромна крачка за човечеството!

ЕКОЛОГИЧЕСКИЯТ ПРОБЛЕМ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИЯ ПЕДАГОГ

Хуманизмът в най-общ смисъл е проява на любов към човека, човеколюбие, човечност и т.н. Хуманизмът учи, че създанието на едно човешко същество би било недостатъчно ,ако не се смятат за важни следните съображения:

-Всеки човек е невероятно творение.

-Човешкото същество е толкова природа, колкото и създание.

-Човечеството е като един голям свръх-организъм и ние сме част от него.

-За най-доброто функциониране и благополучие на човешкото същество е необходима пълноценна връзка и сътрудничество.

Екологията (от гръцки: οἶκος, „къща“, и -λογία, „изследване на“) е наука, раздел на биологията, която изучава взаимоотношенията между организмите, както и взаимоотношенията между организмите и средата, в която живеят. Основен предмет на изследване на екологията са екосистемите, взаимно свързани мрежи от растения, животни и други организми в даден географски район, които зависят едни от други.

Изследване на къщата? Та ние дори не познаваме нашата къща –  Земята. Около 71% от повърхността е покрита от соленоводни океани, а останалото са континентите, островите, реките и езерата. От тези 71 % океани, човечеството е проучило едва около 5 %. Да приемем, че тези 5 % са пода в дневната. Ние не знаем за съществуването на кухнята, не знаем за телевизора в хола, не знаем дори за пианото, което се намира в съседната стая и което издава магичните звуци на музиката. В световен мащаб парите отделяни за Космически изследвания са в пъти повече от тези за изследване на океаните. Но ние се стремим да изследваме космоса, да стъпваме на Луната, на Марс… Да, това са уникални постижения на човечеството, но нека се замислим, та ние почти не познаваме нашата планета Земя. Не познаваме собствения си двор, но искаме да опознаем напълно двора на другите.

В нашата къща имаме доста големи проблеми, които я клатят във всеки един момент. Човешките същества живеем, всякаш никой няма да живее след нас, всякаш ние сме последните и след нас никой няма да обитава нашият дом. Ние трябва да сме тук и сега, да мислим за поколенията след нас, да започнем да ценим Земята а и  един другиму. Човечестото е в кома, в безсъзнание. Не осъзнаваме постъпките си, действията си, с които вредим постоянно на природата. Човечеството има капацитета да живее в хармоничен с природата начин, но искаме ли?

Последиците от нашата несъзнателност за застрашителни. Има редица екологични проблеми, пред които сме изправени:

     Глобалното затопляне е ясен пример за това, как чрез несъзнателните си действия ние бавно унищожаваме нашата планета.
 Официалното становище на Междуправителствената рамка по измененията в климата към ООН (IPCC — Intergovernmental Panel on Climate Change) е, че „основната част от наблюдаваното от средата на 20 век увеличение на глобалните средни температури много вероятно се дължи на наблюдаваното нарастване на концентрациите на антропогенни парникови газове“. Макар редица изследователи да изразяват несъгласие с някои заключения на IPCC, според официалната информация от същата организация голямото мнозинство от учените, работещи върху промените на климата, са съгласни с основните изводи

        Един друг глобален екологичен проблем е този със свръхнаселението. Между 1959 г. и 1999 г. световното население се е удвоило, нараствайки от 3 до 6 милиарда души- само за 40 години. Според настоящите прогнози населението в световен мащаб ще се разшири до 9 милиарда до 2040 г., което ще доведе до остър недостиг на храна, вода, енергия и драматични увеличения на недохранването и болестите. Очаква се свръхнаселението да обостри и други екологични проблеми като изменението на климата, загубата на дивата природа и местообитанията, обезлесяването и замърсяването на въздуха и водите.

Водните ресурси

Недостигът на прясна вода в световен мащаб се изостря – един на всеки трима души страда от липсата й. С увеличаване на световното население кризата се увеличава. Много сериозен проблем са отпадъчните води и тяхното управление. Според ООН, 95% от населените места в света все още заустват непречистени отпадъчни води във водоизточниците.

Безопасността на храните и замърсяване с химически вещества е още една глобална заплаха за здравето на хората и екологичен проблем. От козметиката, до вредните вещества в детските играчки, мебелите и храните, въпросът за безопасността засяга всички нас. Искам да се спра на откритието на Бисфенол А в хиляди продукти за всекидневна употреба.

Най-популярните продукти, в които той присъства и които са масови и в България, са пластмасовите бутилки за вода (независимо от размера им), бебешките шишенца, найлоновите торбички, с които ние в България все още не искаме да се разделим, обичайните пластмасови играчки, както и редица пластмасови съдове както за хранене, така и за съхранение на храна. Учени от университета в Мисури са установили, че мишки от мъжки пол, които като фетуси са били изложени на ефекта на бисфенол А, се държат като женски, що се отнася по-специално до способността им да се ориентират в собствената си среда. Това наблюдение накарало учените да заключат, че при хората тази химична съставка може да има вреден ефект върху развитието и когнитивните способности, характерни за всеки от двата пола.

Потребителите стават все по-загрижени за здравето си и продуктите, които му вредят и на които се излагат всеки ден. Въпросите за генетично модифицираните организми и култури, храни заразени със салмонела и E.coli и такива, съдържащи хормони или различни вредни консерванти, все повече притесняват хората и правят потребителите по-внимателни и отговорни при избора си.

Следващият пункт е този за атомната енергия. Аварията в Чернобил, както и тази във Фукушима и зачестилите напоследък аварии в АЕЦ в различни части по света постепенно карат доста страни да преразгледат цялостната си политика относно Атомната енергетика. Но безспорно използването й може да намали емисиите на парникови газове. Ако вземем за пример една от световните сили Германия., тя ще затвори последните си атомни електроцентрали през 2022, с което ще стане първата индустриална сила, която се е отказала от ядрената енергетика. До 2022 година се планира разширяване използването на алтернативни източници на енергия и изграждането на необходимите електропроводи.
А ние ще развиваме ли нашата ядрена енергетика?

Екологичните проблеми са безброй – пандемии, нашествия на насекоми, застрашени видове, енергия, климатични промени…

Не на последно място искам да се спра и на Общуването, което също има своята екология. Може би екологията на общуването е най-важна в цялата екологическа идея, защото когато можем съзнателно да общуваме и с това да допринасяме за благото на земята, чрез нашите идеи и мисли, това значи, че ще решим и всички други екологически проблеми! Общуването (или комуникацията) е процес, чрез който хората, както и останалите живи организми и информационни системи, обменят помежду си информация. Той включва подготовката, съставянето и предаването на съобщения. Има много начини за комуникиране и много различни езикови методи. Речта и езикът са само част от комуникационния процес.

Обикновено когато общуваме, обичаме да говорим за другите и така прикриваме собствените си недостатъци. Виждаме проблемите и грешките на другите, без да виждаме своите. Не трябва постоянно да гледаме сламката в очите на другите, а да видим гредата в своите.

В днешно време комуникацията на пръв поглед е много развита. Имаме всякакъв вид оператори – стационарни, мобилни, телевизионни, сателитни. Но всъщност развита ли е?

В моето детство тичахме и играехме по улицата, обелвахме колене, почервенявахме бузи, а сега децата Лайкват статуси, почервеняват емотиконки и туитват.

Улиците вече не са изпълнени с живот. Комуникацията изживява промяна.  В интернет човек може да е който иска да се представя под каквато форма желае и да изгради един идеализиран според него модел на поведение, който по една или друга причина не може да изпълнява в реалния си живот.  Взаимоотношенията между хората стават все по изкуствени. Забравяме живия контакт, не споделяме, не се интересуваме от вътрешните чувства и емоции на другия.  Срещу нас има само едни букви, цифри и иконки и ние забравяме човешката същност, а именно човечността, емпатията, състраданието. Точно така, промяната на общуването променя и нашите ценности. Никога не съм бил привърженик на теорията на Дарвин, но в последно време действията на човечеството ме карат да се замисля, дали всъщност не сме тръгнали от маймуната. Но животните дори удивяват със своята човечност, има много примери за това как куче спасява друго куче или точно маймуна спасява друга маймуна. Но човекът все по-често действа дори като по-нисш от бозайник… Е всъщност кой от кого произлиза? 

Но как да променим пътя по който сме тръгнали, как да тръгнем по пътя на човечността и хуманизма?

Всичко трябва да започне от ранна детска възраст. Децата трябва да бъдат възпитавани с обич към природата и в духа на хуманизма – с почит и уважение към всички живи същества на планетата.

Oще от ранна детска възраст трябва да се осъществява едно правилно възпитание , което да бъде индивидуално, защото не може всички деца да бъдат сложени под общ знаменател и с всички да се действа по един и същи начин. Всеки човек е потопен в различни условия на живот и е уникален. Екологичното възпитание не е самостоятелна задача в общата система на възпитанието. То е във взаимодействие с умствено, с нравствено, с естетическо възпитание.

Основно значение за изграждане на екологичната култура има  семейството. То първо пише идеята за екологията на бялата дъска в съзнанието на детето. Чрез общуването в семейството  на малкият човек се дава един еко старт, който ще му помага в бъдеще.              

Много важно е и природонаучното образование. Освен училищното обучение в системата на екологичното възпитание място имат и извънучилищните форми и методи на работа.

          Екологичното Образование трябва да е насочено към формиране на екологична култура,  екологично съзнание и екологично поведение в тяхната взаимна връзка и единство с оглед опазване на екологичното равновесие.
Трябва да се формира културно отношение при непосредствения контакт с природата. Възпитанието на грижовно житейско отношение към природата е повеля на нашето съвремие.

Постоянно трябва да се повишават знанията за природата, за да се формира интелектуално отношение към нейната сложност, към неумолимата ѝ закономерност. Всяко явление в природата е причинно обусловено и изключва всякакви мистификации.

Формирането на естетическо отношение към природната среда е също едно от основните средства за повишаване на грижите за нейното опазване. Вложеното у човека естетическо отношение към природата трябва да се приеме като изходно положение и в културно отношение.

От много важно значение е да се стабилизира природната хармония и хармонията между обществото и природата. Краят на света настъпва със страшна скорост ден след ден и вече чука на вратата ни. Нашето бездействие и безхаберие могат да донесат реален край в съвсем близко бъдеще и това не е научна фантастика, измислица или пророчество. Ние сме пророците. От нас зависи всичко. Ние държим съдбата на човечеството в наши ръце. Ние сме децата на нашата Земя и можем да спрем нейния повик. Ние можем да променим отношението си към нея. Но искаме ли го? Или искаме да живеем по същия безскрупулен и жесток начин? Ние можем да направим промяната! Една малка човешка стъпка предизвиква огромна крачка за човечеството.

Алтернатива и Алтернативна медицина?

Алтернатива - "Необходимост да се избира между две взаимоизключващи се възможни решения". Ние обаче използваме думата алтернатива и тя се е наложила като нещо което е второ след първото, тоест първото е основно, а второто е допълнително, което обаче дори да замени първото си остава второ като значение в обществото. Когато има две  взаимоизключващи се решения трябва да се  гледа тази алтернатива  от възможните, която е пряко насочена към даденото действие, акт и не се отклонява значително от него по част от своите последствия.
Съответно - Алтернативна медицина - тази медицина, която е алтернатива на естествения ход на оздравяване на тялото, тоест тази, която предлага различно от това оздравяване, което да е в хармония с тялото ни. Защото явно е че има две алтернативи - т.н. Конвенционална и Алтернативна медицина. И при двете се наблюдава оздравяване в различна степен и с различна продължителност на оздравителния процес, то по този основен фактор те са алтернативи една на друга и са взаимоизключващи се, понеже са в една насока. Но по приетото тълкование то алтернативна медицина трябва да бъде тази медицина която ние наричаме Конвенционална (приета, възприета, общоприета, обикновена), защото тя е тази, която води до странични ефекти, последствия и т.н. и тя не е в хармония с тялото ни, защото хармония не е да излекуваш нещо с цената на друго. Съответно съвременната конвенционална медицина е алтернативна медицина на наричаната в наше време "алтернативна медицина", която трябва да се нарича Конвенционална по смисъла на гореизложеното.

Има ли живот след смъртта ... опс... раждането? Хм...?

Две бебета близнаци в корема на майка си, едното е вярващо другото - не:
Невярващото бебе:
- Вярваш ли в живота след раждането?
Вярващото бебе:
- Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.
Невярващото бебе:
- Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?
Вярващото бебе:
- Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и да ядем с устата си...
Невярващото бебе:
- Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса...
Вярващото бебе:
- Въпреки това, не се съмнявам, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само...
Невярващото бебе:
- Но никой не се е върнал от там! Животът просто свършва с раждането! С други думи - животът не е нищо друго, освен страдание в мрака...
Вярващото бебе:
- О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас!
Невярващото бебе:
- Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш, че е Тя?
Вярващото бебе:
- Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.
Невярващото бебе:
- Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува...
Вярващото бебе:
- Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Вярвам, че истинският ни живот ще започне след раждането!

Osama Execution Video - INCREDIBLE!!!

Разбрах, че Осама бил мъртъв. Определено това живо ме интересува! И искам да гледам точно неговото EXECUTION Video! Що не осъдиме първо самите себе си за нашите постъпки, пък тогава да тръгнем да се радваме на това, че даден човек бил мъртъв, понеже ние сме убедени, че той е виновен за всичкото зло на планетата (или поне така ни е насадено в главите) Ами като е виновен, тогава защо аджеба сега пък се насажда следващия страх, че ще има невероятно голяма вълна от атаки. Ми що го убихте тогава?!? Бахти овцете сме.... (явно приближаващият Гергьовден ни доближава до въпросните чифтокопитни, а като мине Гергьовден пък сигурно носталгията по него...)

Борбата с наркоманията и алкохолизма като актуален хуманитарен проблем

Наркоманията или "зависимостта към наркотици" е състояние на психическа или комбинация от психическа и физическа зависимост към даден вид вещество с въздействие върху централната нервна система, при което се изработва зависимост от приемането й.

От медицинска гледна точка наркоманията е хронично рецидивиращо заболяване, при което са налице неврохимични и молекулярни промени в мозъка. Под термина пристрастяване, който понякога се използва като синоним на наркомания, би следвало да се разбира по-скоро привикване към някакво поведение или състояние.

Съществуват зависимости към няколко групи вещества - опиати (хероин, морфин и др.), кокаин, бензодиазепини (лексотан, диазепам (реланиум), транксен, ксанакс и др.), психостимуланти (екстази, амфетамин и др.), алкохол (ракия, водка, уиски, джин, вино, бира и др.), барбитурати, както и влечение към халюциногенни средства - канабисови производни (марихуана, хашиш), LSD, халюциногенни гъби и други.

          В началото на второто десетилетие на 21 век сме изправени пред редица проблеми.  Едни от най-големите проблеми са тези с пристрастяването изобщо. Пристрастяванията могат да бъдат към всичко: към лекарства, към храни, към напитки, към определен начин на живот, към електронни средства, филми, компютри… Човек е свикнал да бъде пристрастен… Всички компании и корпорации разчитат на тази методика на пристрастяването чрез различните средства, за да бъдем въвлечени в поредна тяхна игра. Въобще животът е една игра. Ние сме играчи в една пиеса, като всеки се опитва да ни е режисьор.  Важното е ние да бъдем добри актьори и да избираме нашата пиеса. На добрия актьор обаче му трябва добро възпитание. И не толкова добро, колкото правилно. Противоречива мисъл и все пак правилна. Защо? Добро възпитание, но на база на какво? На изграден модел, който човекът, видите ли, спазва добре? Да, но няма ли точно в този модел наченките на пристрастяващите фактори? Трябва да се извършва още от ранна детска възраст едно Правилно възпитание, което да бъде индивидуално, защото не може всички деца да бъдат сложени под общ знаменател и с всички да се действа по един и същи начин. Всеки човек е потопен в различни условия на живот и е уникален. Съответно при някои индивиди има по-голям шанс да бъдат въвлечени в някоя чужда пиеса. „Ние не ядем това и детето ни няма да яде това!” Ето, ние сме пристрастени към този модел и го налагаме на детето. Дори не се замисляме, дали това е добре за детето, дали е полезно. Ние изразяваме егото си над детето, нашите нереализирани мечти, правим го „Нас”, не го възпитаваме. Трябва да открием истинското Аз на децата, самите тях, защото точно този модел на „Нас” с желанието си да бъдат „Те”, а не „Нас”, виждащи безизходицата и неразбирането от страна на родителите си, се групират с деца в тяхната ситуация и търсещи разрешение, го намират в друго пристрастяване. Тоест те заместват „Нас” с „Него” (наркотикът или пристрастяващото средство), надявайки се, че това би ги направило свободни. Те започват своя бунт и път за да бъдат „Те”. Тинейджърският бунт е срещу правилата, всякакви правила. Наркотиците имат ореола на нещо забранено и дори само затова са привликателни за тинейджърите. С наркотиците вървят и охолният живот, който демонстрират наркодилърите. Друго привликателно за тинейджърите нещо, е откритото противопоставяне на наркопрестъпността на законите. Естествено, това е само една от причините, които биха могли да доведат до наркоманията, но също така тя е една от най-основните. Други причини могат да бъдат различните видове депресии, при които докторите казват, че няма друг начин освен лекарствата. Съответно човекът си взима лекарствата, след време преценява, че те са слаби за него и въвлечен в тази пиеса, той не вижда друг изход, освен „силните” наркотици, които биха му решили проблема.

          При децата, зависими от алкохола, нещата в някаква степен са същите, с изключение на това, че алкохолът се продава свободно на всички, под всички имам предвид и деца. Големите табели „Забранено за лица под 18 години”, много са красиви, нали? Седи си гордо табелата пред магазина, а от вратата изскачат весели деца с бутилка под ръка… Ужасна гледка… Децата били виновни. Виновни - да, ама не… Някоя лелка или чичко с алчното си желание да натрупат по-голям оборот, за да си докарат по-голяма надница за деня, въвличат децата във филма „Позволеното забранено” и децата знаят, че ако в даден магазин не им продадат алкохол, то в другия биха го направили с най-голямо удоволствие. За дискотеките и нощните клубове не мисля, че има изобщо какво да се коментира… Там, като че ли законите не важат. Знае се кога идва проверка от полицията и точно тази вечер спира да се продава алкохол на непълнолетни. Консумацията на алкохол се превръща и в начин за избиване на комплексите, създадени от неблагоприятната среда на живот, в която израстват децата. Те са подложени на огромен стрес и се чувстват неуверени, защото трябва да отговарят на амбициите на родителите си, да паснат в рамките, поставени от обществото, и все пак да не изгубят себе си. Създава се едно подрастващо поколение с крехко самочувствие, а в същото време популярната сред тийнейджърите култура проповядва, че трябва да си „готин” и всяко дете се опитва да влезне в тази роля, защото се страхува да не бъде аутсайдер. Така в известна степен децата са подтикнати към определени действия от страх да не бъдат отхвърлени и от нуждата да се докажат пред себе си и пред връстниците си.

Като че ли няма кой да прекъсне веригата. Някои родители си мислят, че са добри родители, понеже нали децата им са „Тях” и всичко им е точно, докато един ден не кажат, че детето им е в изтрезвителното и представите им уумират… Други изобщо са абдикирали от децата си, дали и те под влиянието на алкохола, или поради друга причина и комуникацията им с тях се изчерпва до караница или до „дай някви кинти…” Всъщност при родители, зависими от алкохола, често се наблюдава децата им да бъдат устойчиви на това изкушение, точно видели негативите му.

          В днешното медийно общество, много често се влияем от дадени предавания или статии в интернет. Приемаме ги за чиста монета… Често се чува по средствата за масова комуникация, че семействата не са възпитали децата си. Но рядко се намира някой авторитетен психолог или педагог да обясни, че семейството има основна роля за изграждане на психо-физичното състояние на детето. После започва тинейджърският бунт, в който се търсят и имитират моделите на обществото. Има само едно обяснение за това - страхуваме се да си признаем дълбокия крах на ценностната система в България, извратените ни модели, измисления ни „елит”, всичко, което се срутва и обърква душите на децата. Те са изгубени души, но ние ги погубваме с бездушието си, със заклеймяването им... Дори се правим, че не ги забелязваме, докато не се чуе, че някой "мръсен наркоман" или „пияница” е извършил престъпление... Нека Бог ни прости, защото ако някога разберем бездушието си, ние няма да можем да си простим...

          Необходимо е изграждане на цялостна система за лечение на болните млади хора в България, която има три етапа - детокс, рехабилитация, ресоциализация. Този модел е известен в света. В Гърция - Кетеа, даже и в Румъния, не оставят тези болни деца да загинат.

В процеса на детоксикация и рехабилитация могат да бъдат включени и средства от така наречената „Алтернативна медицина”. Всъщност това понятие е в някаква степен грешно разбрано. Когато е приета декларацията за алтернативна медицина на международната конференция от 6 до 12 септември 1978 година в град Алмати, днешен Казахстан, идеята е била не да се противопоставя на съвременната медицина, а да покаже, че всъщност това е една алтернатива, една друга гледна точка, която трябва да е равнопоставена на съвремената медицина. За съжаление в България много се спекулира с понятието „Алтернативна медицина” и хората са наплашени от това. В Китай, а и в голяма част на Азия и Африка, голяма част от населението няма достъп до никакви съвременни средства за лечение. Там се разчита на предадените от поколения методи и средства за помощ, както и различни практики за самоконтрол и подобряване на физическото здраве. Някои практики от алтернативната медицина, дори се изучават в „Отворения университет за комплементарна медицина” в Коломбо, Шри Ланка, като дипломите от този университет се признават в голяма част от Азия и в някои щати на САЩ. Също така този университет е признат и от ООН.

Естествено, че не трябва да се отричат съвремените средства и постижения, но трябва да има една приемственост между различните практики и с общи усилия да се достигне целта, а именно едно хармонично и здраво психически и физически тяло.

Установено е, че някои видове медитации или по точно ефектът от тях може да бъде като при някои наркотици (веселие, релаксация, премахване на напрежението) с разликата от това, че няма странични действия, а дори напротив - само позитиви. Точно този ефект може да бъде използван в процеса на отказване, като индивида би получил едно вътрешно спокойствие и мир със себе си. Естествено, практикуването трябва да е последователно и да не се прекъсва.

Една приемственост между различните видове съвременни практики и методи, би довела до блестящ резултат в процесите на детоксикация и рехабилитация.

          Трябва да сме по-човечни и да помагаме на другите, да се раздаваме. Когато видим, че някой наш близък греши да показваме грешките му, а не да ги стимулираме и да се присмиваме след това, както доста често се случва, за съжаление. Не трябва да сме като коне с капаци и да гледаме едностранчиво. Светът е цветен и донякъде балансиран. Колкото пътя има човек да сгреши, толкова има и да се поправи. Човек сам кове съдбата си. Трябва да имаме воля и да знаем, че ние сме отговорни за нашите действия, не държавата, не институциите. Те само биха могли да ни помогнат в даден проблем, но ние трябва да контролираме процеса. Позитивизъм! Това е ключът към щастието. Трябва да виждаме позитивното и в най-негативното нещо. Самият поглед над нещата ни пречи да бъдем себе си. Ние сме черногледи по природа и когато всичко пред нас е черно, ние не виждаме светлината и я търсим в тъмнината.

Наркотиците

Споделете мнение по този наболял въпрос. Как аджеба можем да се преборим с този проблем?