Наркоманията или "зависимостта към наркотици" е състояние на психическа или комбинация от психическа и физическа зависимост към даден вид вещество с въздействие върху централната нервна система, при което се изработва зависимост от приемането й. От медицинска гледна точка наркоманията е хронично рецидивиращо заболяване, при което са налице неврохимични и молекулярни промени в мозъка. Под термина пристрастяване, който понякога се използва като синоним на наркомания, би следвало да се разбира по-скоро привикване към някакво поведение или състояние. Съществуват зависимости към няколко групи вещества - опиати (хероин, морфин и др.), кокаин, бензодиазепини (лексотан, диазепам (реланиум), транксен, ксанакс и др.), психостимуланти (екстази, амфетамин и др.), алкохол (ракия, водка, уиски, джин, вино, бира и др.), барбитурати, както и влечение към халюциногенни средства - канабисови производни (марихуана, хашиш), LSD, халюциногенни гъби и други. В началото на второто десетилетие на 21 век сме изправени пред редица проблеми. Едни от най-големите проблеми са тези с пристрастяването изобщо. Пристрастяванията могат да бъдат към всичко: към лекарства, към храни, към напитки, към определен начин на живот, към електронни средства, филми, компютри… Човек е свикнал да бъде пристрастен… Всички компании и корпорации разчитат на тази методика на пристрастяването чрез различните средства, за да бъдем въвлечени в поредна тяхна игра. Въобще животът е една игра. Ние сме играчи в една пиеса, като всеки се опитва да ни е режисьор. Важното е ние да бъдем добри актьори и да избираме нашата пиеса. На добрия актьор обаче му трябва добро възпитание. И не толкова добро, колкото правилно. Противоречива мисъл и все пак правилна. Защо? Добро възпитание, но на база на какво? На изграден модел, който човекът, видите ли, спазва добре? Да, но няма ли точно в този модел наченките на пристрастяващите фактори? Трябва да се извършва още от ранна детска възраст едно Правилно възпитание, което да бъде индивидуално, защото не може всички деца да бъдат сложени под общ знаменател и с всички да се действа по един и същи начин. Всеки човек е потопен в различни условия на живот и е уникален. Съответно при някои индивиди има по-голям шанс да бъдат въвлечени в някоя чужда пиеса. „Ние не ядем това и детето ни няма да яде това!” Ето, ние сме пристрастени към този модел и го налагаме на детето. Дори не се замисляме, дали това е добре за детето, дали е полезно. Ние изразяваме егото си над детето, нашите нереализирани мечти, правим го „Нас”, не го възпитаваме. Трябва да открием истинското Аз на децата, самите тях, защото точно този модел на „Нас” с желанието си да бъдат „Те”, а не „Нас”, виждащи безизходицата и неразбирането от страна на родителите си, се групират с деца в тяхната ситуация и търсещи разрешение, го намират в друго пристрастяване. Тоест те заместват „Нас” с „Него” (наркотикът или пристрастяващото средство), надявайки се, че това би ги направило свободни. Те започват своя бунт и път за да бъдат „Те”. Тинейджърският бунт е срещу правилата, всякакви правила. Наркотиците имат ореола на нещо забранено и дори само затова са привликателни за тинейджърите. С наркотиците вървят и охолният живот, който демонстрират наркодилърите. Друго привликателно за тинейджърите нещо, е откритото противопоставяне на наркопрестъпността на законите. Естествено, това е само една от причините, които биха могли да доведат до наркоманията, но също така тя е една от най-основните. Други причини могат да бъдат различните видове депресии, при които докторите казват, че няма друг начин освен лекарствата. Съответно човекът си взима лекарствата, след време преценява, че те са слаби за него и въвлечен в тази пиеса, той не вижда друг изход, освен „силните” наркотици, които биха му решили проблема.
При децата, зависими от алкохола, нещата в някаква степен са същите, с изключение на това, че алкохолът се продава свободно на всички, под всички имам предвид и деца. Големите табели „Забранено за лица под 18 години”, много са красиви, нали? Седи си гордо табелата пред магазина, а от вратата изскачат весели деца с бутилка под ръка… Ужасна гледка… Децата били виновни. Виновни - да, ама не… Някоя лелка или чичко с алчното си желание да натрупат по-голям оборот, за да си докарат по-голяма надница за деня, въвличат децата във филма „Позволеното забранено” и децата знаят, че ако в даден магазин не им продадат алкохол, то в другия биха го направили с най-голямо удоволствие. За дискотеките и нощните клубове не мисля, че има изобщо какво да се коментира… Там, като че ли законите не важат. Знае се кога идва проверка от полицията и точно тази вечер спира да се продава алкохол на непълнолетни. Консумацията на алкохол се превръща и в начин за избиване на комплексите, създадени от неблагоприятната среда на живот, в която израстват децата. Те са подложени на огромен стрес и се чувстват неуверени, защото трябва да отговарят на амбициите на родителите си, да паснат в рамките, поставени от обществото, и все пак да не изгубят себе си. Създава се едно подрастващо поколение с крехко самочувствие, а в същото време популярната сред тийнейджърите култура проповядва, че трябва да си „готин” и всяко дете се опитва да влезне в тази роля, защото се страхува да не бъде аутсайдер. Така в известна степен децата са подтикнати към определени действия от страх да не бъдат отхвърлени и от нуждата да се докажат пред себе си и пред връстниците си.
Като че ли няма кой да прекъсне веригата. Някои родители си мислят, че са добри родители, понеже нали децата им са „Тях” и всичко им е точно, докато един ден не кажат, че детето им е в изтрезвителното и представите им уумират… Други изобщо са абдикирали от децата си, дали и те под влиянието на алкохола, или поради друга причина и комуникацията им с тях се изчерпва до караница или до „дай някви кинти…” Всъщност при родители, зависими от алкохола, често се наблюдава децата им да бъдат устойчиви на това изкушение, точно видели негативите му.
В днешното медийно общество, много често се влияем от дадени предавания или статии в интернет. Приемаме ги за чиста монета… Често се чува по средствата за масова комуникация, че семействата не са възпитали децата си. Но рядко се намира някой авторитетен психолог или педагог да обясни, че семейството има основна роля за изграждане на психо-физичното състояние на детето. После започва тинейджърският бунт, в който се търсят и имитират моделите на обществото. Има само едно обяснение за това - страхуваме се да си признаем дълбокия крах на ценностната система в България, извратените ни модели, измисления ни „елит”, всичко, което се срутва и обърква душите на децата. Те са изгубени души, но ние ги погубваме с бездушието си, със заклеймяването им... Дори се правим, че не ги забелязваме, докато не се чуе, че някой "мръсен наркоман" или „пияница” е извършил престъпление... Нека Бог ни прости, защото ако някога разберем бездушието си, ние няма да можем да си простим...
Необходимо е изграждане на цялостна система за лечение на болните млади хора в България, която има три етапа - детокс, рехабилитация, ресоциализация. Този модел е известен в света. В Гърция - Кетеа, даже и в Румъния, не оставят тези болни деца да загинат.
В процеса на детоксикация и рехабилитация могат да бъдат включени и средства от така наречената „Алтернативна медицина”. Всъщност това понятие е в някаква степен грешно разбрано. Когато е приета декларацията за алтернативна медицина на международната конференция от 6 до 12 септември 1978 година в град Алмати, днешен Казахстан, идеята е била не да се противопоставя на съвременната медицина, а да покаже, че всъщност това е една алтернатива, една друга гледна точка, която трябва да е равнопоставена на съвремената медицина. За съжаление в България много се спекулира с понятието „Алтернативна медицина” и хората са наплашени от това. В Китай, а и в голяма част на Азия и Африка, голяма част от населението няма достъп до никакви съвременни средства за лечение. Там се разчита на предадените от поколения методи и средства за помощ, както и различни практики за самоконтрол и подобряване на физическото здраве. Някои практики от алтернативната медицина, дори се изучават в „Отворения университет за комплементарна медицина” в Коломбо, Шри Ланка, като дипломите от този университет се признават в голяма част от Азия и в някои щати на САЩ. Също така този университет е признат и от ООН.
Естествено, че не трябва да се отричат съвремените средства и постижения, но трябва да има една приемственост между различните практики и с общи усилия да се достигне целта, а именно едно хармонично и здраво психически и физически тяло.
Установено е, че някои видове медитации или по точно ефектът от тях може да бъде като при някои наркотици (веселие, релаксация, премахване на напрежението) с разликата от това, че няма странични действия, а дори напротив - само позитиви. Точно този ефект може да бъде използван в процеса на отказване, като индивида би получил едно вътрешно спокойствие и мир със себе си. Естествено, практикуването трябва да е последователно и да не се прекъсва.
Една приемственост между различните видове съвременни практики и методи, би довела до блестящ резултат в процесите на детоксикация и рехабилитация.
Трябва да сме по-човечни и да помагаме на другите, да се раздаваме. Когато видим, че някой наш близък греши да показваме грешките му, а не да ги стимулираме и да се присмиваме след това, както доста често се случва, за съжаление. Не трябва да сме като коне с капаци и да гледаме едностранчиво. Светът е цветен и донякъде балансиран. Колкото пътя има човек да сгреши, толкова има и да се поправи. Човек сам кове съдбата си. Трябва да имаме воля и да знаем, че ние сме отговорни за нашите действия, не държавата, не институциите. Те само биха могли да ни помогнат в даден проблем, но ние трябва да контролираме процеса. Позитивизъм! Това е ключът към щастието. Трябва да виждаме позитивното и в най-негативното нещо. Самият поглед над нещата ни пречи да бъдем себе си. Ние сме черногледи по природа и когато всичко пред нас е черно, ние не виждаме светлината и я търсим в тъмнината.
