Две бебета близнаци в корема на майка си, едното е вярващо другото - не:
Невярващото бебе:
- Вярваш ли в живота след раждането?
Вярващото бебе:
- Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.
Невярващото бебе:
- Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?
Вярващото бебе:
- Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и да ядем с устата си...
Невярващото бебе:
- Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса...
Вярващото бебе:
- Въпреки това, не се съмнявам, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само...
Невярващото бебе:
- Но никой не се е върнал от там! Животът просто свършва с раждането! С други думи - животът не е нищо друго, освен страдание в мрака...
Вярващото бебе:
- О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас!
Невярващото бебе:
- Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш, че е Тя?
Вярващото бебе:
- Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.
Невярващото бебе:
- Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува...
Вярващото бебе:
- Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Вярвам, че истинският ни живот ще започне след раждането!
