Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?

"Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?" Всеки трябва да направи своя избор, но искам да спомена нещо: Ако вземем за пример една от световните сили Германия., тя ще затвори последните си атомни електроцентрали през 2022, с което ще стане първата индустриална сила, която се е отказала от ядрената енергетика. До 2022 година се планира разширяване използването на алтернативни източници на енергия и изграждането на необходимите електропроводи. Ядрените централи, особено тези с трето и по-високо поколение  реактори са сигурни и то много сигурни. Белене ще е с 4 степенна система за сигурност, което би я направило още по-сигурна, но имаме ядрени отпадъци, какво правим с тях? Всяка монета има две страни. Как искаме да се развиваме? Природата реално ни е дала всичко - имаме слънце, вятър, вода - прекрасни начини за набавяне на електроенергия без рискове за за никой. Ще кажете - луди еколози, с техните вманиачени идеи... Да, ама не. Всеки от нас трябва да е еколог. Във всеки момент трябва да мислим как можем да живеем в хармония с природата, така че да не вредим. Ние не искаме да решим проблемите си, а само да ги прикрием - да заровим ядрените отпадъци, да заровим въглеродния диоксид под земята. Вземаме от земята нещо и ѝ се отплащаме с боклуци. Ако вие полагате усилия във вашата работа, така че да направите колегите ви и шефът ви горди от това и същевременно шефът ви каже - "Браво моето момче/момиче, прекрасна работа - сега този месец плащам 1 тон битови отпадъци", как ще реагирате? Е, така реагира и земята на нашите действия. Ние я приемаме като нещо, което трябва да използваме, а не да живеем в хармония. Ние съзнателно вървим срещу нашата еволюция. Единствената поука от историята е, че не се учим от нея! Нека всеки направи своя собствен избор в неделя, защото както казах монетата има две страни, може изобщо да не съм прав и земята да е място за отпадъци, разврат и инволюция. Ако ние така я възприемаме, то тя е такава. Ние правим средата около нас такава каквато искаме да е! Нека не забравяме, че една малка човешка стъпка, може да предизвика огромна крачка за човечеството!

ЕКОЛОГИЧЕСКИЯТ ПРОБЛЕМ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЛАДИЯ ПЕДАГОГ

Хуманизмът в най-общ смисъл е проява на любов към човека, човеколюбие, човечност и т.н. Хуманизмът учи, че създанието на едно човешко същество би било недостатъчно ,ако не се смятат за важни следните съображения:

-Всеки човек е невероятно творение.

-Човешкото същество е толкова природа, колкото и създание.

-Човечеството е като един голям свръх-организъм и ние сме част от него.

-За най-доброто функциониране и благополучие на човешкото същество е необходима пълноценна връзка и сътрудничество.

Екологията (от гръцки: οἶκος, „къща“, и -λογία, „изследване на“) е наука, раздел на биологията, която изучава взаимоотношенията между организмите, както и взаимоотношенията между организмите и средата, в която живеят. Основен предмет на изследване на екологията са екосистемите, взаимно свързани мрежи от растения, животни и други организми в даден географски район, които зависят едни от други.

Изследване на къщата? Та ние дори не познаваме нашата къща –  Земята. Около 71% от повърхността е покрита от соленоводни океани, а останалото са континентите, островите, реките и езерата. От тези 71 % океани, човечеството е проучило едва около 5 %. Да приемем, че тези 5 % са пода в дневната. Ние не знаем за съществуването на кухнята, не знаем за телевизора в хола, не знаем дори за пианото, което се намира в съседната стая и което издава магичните звуци на музиката. В световен мащаб парите отделяни за Космически изследвания са в пъти повече от тези за изследване на океаните. Но ние се стремим да изследваме космоса, да стъпваме на Луната, на Марс… Да, това са уникални постижения на човечеството, но нека се замислим, та ние почти не познаваме нашата планета Земя. Не познаваме собствения си двор, но искаме да опознаем напълно двора на другите.

В нашата къща имаме доста големи проблеми, които я клатят във всеки един момент. Човешките същества живеем, всякаш никой няма да живее след нас, всякаш ние сме последните и след нас никой няма да обитава нашият дом. Ние трябва да сме тук и сега, да мислим за поколенията след нас, да започнем да ценим Земята а и  един другиму. Човечестото е в кома, в безсъзнание. Не осъзнаваме постъпките си, действията си, с които вредим постоянно на природата. Човечеството има капацитета да живее в хармоничен с природата начин, но искаме ли?

Последиците от нашата несъзнателност за застрашителни. Има редица екологични проблеми, пред които сме изправени:

     Глобалното затопляне е ясен пример за това, как чрез несъзнателните си действия ние бавно унищожаваме нашата планета.
 Официалното становище на Междуправителствената рамка по измененията в климата към ООН (IPCC — Intergovernmental Panel on Climate Change) е, че „основната част от наблюдаваното от средата на 20 век увеличение на глобалните средни температури много вероятно се дължи на наблюдаваното нарастване на концентрациите на антропогенни парникови газове“. Макар редица изследователи да изразяват несъгласие с някои заключения на IPCC, според официалната информация от същата организация голямото мнозинство от учените, работещи върху промените на климата, са съгласни с основните изводи

        Един друг глобален екологичен проблем е този със свръхнаселението. Между 1959 г. и 1999 г. световното население се е удвоило, нараствайки от 3 до 6 милиарда души- само за 40 години. Според настоящите прогнози населението в световен мащаб ще се разшири до 9 милиарда до 2040 г., което ще доведе до остър недостиг на храна, вода, енергия и драматични увеличения на недохранването и болестите. Очаква се свръхнаселението да обостри и други екологични проблеми като изменението на климата, загубата на дивата природа и местообитанията, обезлесяването и замърсяването на въздуха и водите.

Водните ресурси

Недостигът на прясна вода в световен мащаб се изостря – един на всеки трима души страда от липсата й. С увеличаване на световното население кризата се увеличава. Много сериозен проблем са отпадъчните води и тяхното управление. Според ООН, 95% от населените места в света все още заустват непречистени отпадъчни води във водоизточниците.

Безопасността на храните и замърсяване с химически вещества е още една глобална заплаха за здравето на хората и екологичен проблем. От козметиката, до вредните вещества в детските играчки, мебелите и храните, въпросът за безопасността засяга всички нас. Искам да се спра на откритието на Бисфенол А в хиляди продукти за всекидневна употреба.

Най-популярните продукти, в които той присъства и които са масови и в България, са пластмасовите бутилки за вода (независимо от размера им), бебешките шишенца, найлоновите торбички, с които ние в България все още не искаме да се разделим, обичайните пластмасови играчки, както и редица пластмасови съдове както за хранене, така и за съхранение на храна. Учени от университета в Мисури са установили, че мишки от мъжки пол, които като фетуси са били изложени на ефекта на бисфенол А, се държат като женски, що се отнася по-специално до способността им да се ориентират в собствената си среда. Това наблюдение накарало учените да заключат, че при хората тази химична съставка може да има вреден ефект върху развитието и когнитивните способности, характерни за всеки от двата пола.

Потребителите стават все по-загрижени за здравето си и продуктите, които му вредят и на които се излагат всеки ден. Въпросите за генетично модифицираните организми и култури, храни заразени със салмонела и E.coli и такива, съдържащи хормони или различни вредни консерванти, все повече притесняват хората и правят потребителите по-внимателни и отговорни при избора си.

Следващият пункт е този за атомната енергия. Аварията в Чернобил, както и тази във Фукушима и зачестилите напоследък аварии в АЕЦ в различни части по света постепенно карат доста страни да преразгледат цялостната си политика относно Атомната енергетика. Но безспорно използването й може да намали емисиите на парникови газове. Ако вземем за пример една от световните сили Германия., тя ще затвори последните си атомни електроцентрали през 2022, с което ще стане първата индустриална сила, която се е отказала от ядрената енергетика. До 2022 година се планира разширяване използването на алтернативни източници на енергия и изграждането на необходимите електропроводи.
А ние ще развиваме ли нашата ядрена енергетика?

Екологичните проблеми са безброй – пандемии, нашествия на насекоми, застрашени видове, енергия, климатични промени…

Не на последно място искам да се спра и на Общуването, което също има своята екология. Може би екологията на общуването е най-важна в цялата екологическа идея, защото когато можем съзнателно да общуваме и с това да допринасяме за благото на земята, чрез нашите идеи и мисли, това значи, че ще решим и всички други екологически проблеми! Общуването (или комуникацията) е процес, чрез който хората, както и останалите живи организми и информационни системи, обменят помежду си информация. Той включва подготовката, съставянето и предаването на съобщения. Има много начини за комуникиране и много различни езикови методи. Речта и езикът са само част от комуникационния процес.

Обикновено когато общуваме, обичаме да говорим за другите и така прикриваме собствените си недостатъци. Виждаме проблемите и грешките на другите, без да виждаме своите. Не трябва постоянно да гледаме сламката в очите на другите, а да видим гредата в своите.

В днешно време комуникацията на пръв поглед е много развита. Имаме всякакъв вид оператори – стационарни, мобилни, телевизионни, сателитни. Но всъщност развита ли е?

В моето детство тичахме и играехме по улицата, обелвахме колене, почервенявахме бузи, а сега децата Лайкват статуси, почервеняват емотиконки и туитват.

Улиците вече не са изпълнени с живот. Комуникацията изживява промяна.  В интернет човек може да е който иска да се представя под каквато форма желае и да изгради един идеализиран според него модел на поведение, който по една или друга причина не може да изпълнява в реалния си живот.  Взаимоотношенията между хората стават все по изкуствени. Забравяме живия контакт, не споделяме, не се интересуваме от вътрешните чувства и емоции на другия.  Срещу нас има само едни букви, цифри и иконки и ние забравяме човешката същност, а именно човечността, емпатията, състраданието. Точно така, промяната на общуването променя и нашите ценности. Никога не съм бил привърженик на теорията на Дарвин, но в последно време действията на човечеството ме карат да се замисля, дали всъщност не сме тръгнали от маймуната. Но животните дори удивяват със своята човечност, има много примери за това как куче спасява друго куче или точно маймуна спасява друга маймуна. Но човекът все по-често действа дори като по-нисш от бозайник… Е всъщност кой от кого произлиза? 

Но как да променим пътя по който сме тръгнали, как да тръгнем по пътя на човечността и хуманизма?

Всичко трябва да започне от ранна детска възраст. Децата трябва да бъдат възпитавани с обич към природата и в духа на хуманизма – с почит и уважение към всички живи същества на планетата.

Oще от ранна детска възраст трябва да се осъществява едно правилно възпитание , което да бъде индивидуално, защото не може всички деца да бъдат сложени под общ знаменател и с всички да се действа по един и същи начин. Всеки човек е потопен в различни условия на живот и е уникален. Екологичното възпитание не е самостоятелна задача в общата система на възпитанието. То е във взаимодействие с умствено, с нравствено, с естетическо възпитание.

Основно значение за изграждане на екологичната култура има  семейството. То първо пише идеята за екологията на бялата дъска в съзнанието на детето. Чрез общуването в семейството  на малкият човек се дава един еко старт, който ще му помага в бъдеще.              

Много важно е и природонаучното образование. Освен училищното обучение в системата на екологичното възпитание място имат и извънучилищните форми и методи на работа.

          Екологичното Образование трябва да е насочено към формиране на екологична култура,  екологично съзнание и екологично поведение в тяхната взаимна връзка и единство с оглед опазване на екологичното равновесие.
Трябва да се формира културно отношение при непосредствения контакт с природата. Възпитанието на грижовно житейско отношение към природата е повеля на нашето съвремие.

Постоянно трябва да се повишават знанията за природата, за да се формира интелектуално отношение към нейната сложност, към неумолимата ѝ закономерност. Всяко явление в природата е причинно обусловено и изключва всякакви мистификации.

Формирането на естетическо отношение към природната среда е също едно от основните средства за повишаване на грижите за нейното опазване. Вложеното у човека естетическо отношение към природата трябва да се приеме като изходно положение и в културно отношение.

От много важно значение е да се стабилизира природната хармония и хармонията между обществото и природата. Краят на света настъпва със страшна скорост ден след ден и вече чука на вратата ни. Нашето бездействие и безхаберие могат да донесат реален край в съвсем близко бъдеще и това не е научна фантастика, измислица или пророчество. Ние сме пророците. От нас зависи всичко. Ние държим съдбата на човечеството в наши ръце. Ние сме децата на нашата Земя и можем да спрем нейния повик. Ние можем да променим отношението си към нея. Но искаме ли го? Или искаме да живеем по същия безскрупулен и жесток начин? Ние можем да направим промяната! Една малка човешка стъпка предизвиква огромна крачка за човечеството.